Децата се успокояват с бонбони. Възрастните със задгробен живот.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
За радост на децата, котките са дарени с опашки.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Децата трябва да бъдат при майките си. Не случайно, на мъжете са им закърнели млечните жлези.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Най-много милионери са децата на инфлацията. Който не повтаря, повтаря.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Възпитание. Когато даваш на някого живот, остави му и начин на употреба.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Също като реки, напредваме по минималната линия на съпротивление, а нашият живот е низ от меандри.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
През целия си живот размишлявах над смъртта. Когато умра ще кажат, че съм имал предчувствие.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Искам да бъда балансиран. Не вярвам в задгробния живот. Искам да направя приятна изненада на археолозите.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Природата бърка. Грешка е поставянето на толкова много цели и толкова голямо желание за живот в неиздръжливо и деликатно тяло.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Време
Всеки момент има своето означение,
За мен, за теб, за той.
Във всеки момент случва се едно важно деиствие,
За мен, за теб, за той.
Времето е винаги решителен,
За мен, за теб, за той.
Всеки момент може по всяко време да промени твоя живот,моя и неговия,
Днес, утре, вдругден, за винаги.
За кратък момент,можеш да си един велик крал,
Върху мен, върху теб, върху той.
За една минута, маожеш да изгубиш,
Bсичко, малко, или нищо...
poem by Корнелия Паун Хайнцел, translated by Андра Kостан
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!