Ако на дървото на злото виждаш поне една пееща птица, остави брадвата си.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
Голямата сълза ще остави една сълза и на гроба на врага.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Закопаха брадвата на войната, консервирайки я старателно.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Всеки интелигентен вярващ се съмнява поне за момент..
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Страхът парализира. Бягството изисква поне малко смелост.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Виждаш в далечината прекрасна жена и я желаеш. Щом се приближи си даваш сметка със съжаление, че това е жена ти.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Орел – хищна птица бе избрана за символ на властта.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Възпитание. Когато даваш на някого живот, остави му и начин на употреба.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Никой не иска да бъде гълъб. Всеки мечтае да бъде орел, по-точно хищна птица.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Моето стадо. С една единствена овца.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Той целият беше една голяма ахилесова пета.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Опитва се да разпусне цялата вселена в една поема, която трябва да му осигури слава и пари.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Мечтая за афоризъм, съставен от една дума, Със сигурност няма да го намеря. Ще си отмъстя написвайки повест.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Добруджа
Люлката на първото ни царство,
първо падало на Аспаруха
в бляна мъ към силно господарство,
чий меч бляскал над степта ти глуха -
Добруджа! Земя на жито, паши
прешироки, на полета плодни,
днес и лаври раждаш благородни,
лаври за борците горди наши!
Де им меча спомен не остави?
Де не им ечаха тям урата?
Де се знамето им не прослави,
водяйки след себе свободата?
poem by Иван Вазов (29 October 1916)
Submitted by Dan Costinas
| Vote! | Copy!
Време
Всеки момент има своето означение,
За мен, за теб, за той.
Във всеки момент случва се едно важно деиствие,
За мен, за теб, за той.
Времето е винаги решителен,
За мен, за теб, за той.
Всеки момент може по всяко време да промени твоя живот,моя и неговия,
Днес, утре, вдругден, за винаги.
За кратък момент,можеш да си един велик крал,
Върху мен, върху теб, върху той.
За една минута, маожеш да изгубиш,
Bсичко, малко, или нищо...
poem by Корнелия Паун Хайнцел, translated by Андра Kостан
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!