Виждам планини от ръжда. Желязната епоха все още не е свършила.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
Когато за нас слънцето е залязло, виждат го все още високите планини.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Радвам се, че все още мога да плача.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Чета некролог. Отдъхвам с въздишка. Този все още не е моят.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Хиената не иска да ни изяде. Това означава, че все още сме живи.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
След известно време слоят ръжда, става защитен.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Който не е виждал планини, ще бъде възхитен и от височината на хълмовете.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
В неговото спокойствие виждам единствено объркващата скромност на айсберга.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Толкова съм изморен. Виждам гробница и съжалявам, че не е празна.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Толкова съм изморен. Виждам гробница и съжалявам, че не празна.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Хората са си все по-близки. Преди всичко в автобусите.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Такъв е човекът. Няма причина, а все пак живее.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Все по-добре е. Колко млад и силен е селският мъдрец.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
И между посредствените се води битка. Все пак е нещо да си най-посредствения.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Толкова добре познаваме смъртта от книгите, че се питаме, защо още умираме.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Човешката цивилизация ще бъде огромен сталактит. Още днес можем да усетим нейните първи кристали.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Мислех, че има само малък мозък. Извинявай, каза: имам още един, по-малък.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Още много след мен, тази планина ще си остане планина. Искреният човек е и лесно вярващ.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Това ли е еволюция? Измислихме си дрехи и изгубихме окосмяването си, направихме си шапки и ни изпадаха косите, сътворихме си компютри и кой знае какво още ще ни отпадне.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy! | In English | In Romanian