Ако искаш да унищожиш геометрична дължина, не я удряй със секира. Ще имаш пред себе си две дължини.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
Да имаш малко данъци. Това вече е добро качество.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Можеш да докажеш, че бялото е черно, но ще имаш нужда от огромна библиография.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Трябва да потърпиш, ако искаш да познаеш облекчението.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Ако искаш да олекотиш кораб, не започвай от спасителните лодки.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Изкуството на диригента. Ако искаш да гледаш музиката в очите, трябва да се обърнеш с гръб към публиката.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Има хора, които не си заслужава да се гледат в очите. Пред тях се кланям с удоволствие.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Страхът пред престъпниците през древността, много помогна на съвременната археология.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Някои поети припомнят кучета на разходка. Какъвто и път да избереш, те винаги вървят пред теб.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Без конкуренция е в маринистичното изобразително изкуство. Пред неговите картини хващам морска болест.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Не запазвай слънцето за себе си. Другите ще останат в тъмнината.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Независимият човек е изложен на голяма опасност. Зависи само от себе си.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Когато човекоядецът изяжда сам себе си, това не е канибализъм, а доказателство за самопожертвувателност.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Обикновено, също като охлювите, оставяме след себе си само къщи.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Забравен, започнах да се съмнявам в себе си, както неоткъснато цвете в разцвета на своята красота.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Усещам в себе си второ алтер его, спрямо което ще използвам целия си запас от алтруизъм.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Ще дойде време когато ще живеем от славата така, както кактусът от натрупваната в себе си вода.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Добруджа
Люлката на първото ни царство,
първо падало на Аспаруха
в бляна мъ към силно господарство,
чий меч бляскал над степта ти глуха -
Добруджа! Земя на жито, паши
прешироки, на полета плодни,
днес и лаври раждаш благородни,
лаври за борците горди наши!
Де им меча спомен не остави?
Де не им ечаха тям урата?
Де се знамето им не прослави,
водяйки след себе свободата?
poem by Иван Вазов (29 October 1916)
Submitted by Dan Costinas
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!