Справедливост. Овцата и вълкът имат еднакви права върху пасището.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
Време
Всеки момент има своето означение,
За мен, за теб, за той.
Във всеки момент случва се едно важно деиствие,
За мен, за теб, за той.
Времето е винаги решителен,
За мен, за теб, за той.
Всеки момент може по всяко време да промени твоя живот,моя и неговия,
Днес, утре, вдругден, за винаги.
За кратък момент,можеш да си един велик крал,
Върху мен, върху теб, върху той.
За една минута, маожеш да изгубиш,
Bсичко, малко, или нищо...
poem by Корнелия Паун Хайнцел, translated by Андра Kостан
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!
За щастие не спазваме геометрията. Равни сме без да сме еднакви.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Когато вълкът отваря пастта си, не му брой зъбите.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Справедливост. Очите на света се искрят двойно, като двуцевка.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
След разкъсването на първата овца вълкът получава диплома по право.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Докато живеем за сметка на другите живи създания, всяка справедливост е спорна.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Змията беше права. Няма рай там, където няма любов.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
След думата „задължения” поставяме точка, а след „права” двоеточие.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Ушите завиждат на очите. Имат клепачи.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Големите момичета имат нужда от големи диаманти.
quote by Елизабет Тейлър
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!
Някой имат нужда от суфльор за да кажат точно кои са.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Какво право имат честните хора, да се бъркат във вътрешните работи на престъпниците.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Боговете не умират. Право на смърт имат само тези, които преди това са живели.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Хиляда години е писано с гъши пера. Гъските имат големи заслуги за развоя на културата.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Контейнер със свидетелства за цивилизацията на нашето столетие бе закопан в Осака. Трябва да бъде откопан след хиляди години. Ще видим дали археолозите ще имат толкова търпение.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Тези, които се пекат и тези, които събират сено имат обща нужда - Слънце.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!