Гравитацията дърпа всички конци на вселената.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Related quotes
Обувките казаха: Ако той е вселената, ние сме основите на вселената.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Има марионетки, които само дърпат своите конци.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Експанзия на вселената. Нейният растящ безкрай.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Вселената е безкрайна. Тя се разтяга от Букурещ до София и даже по-нататък.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Собственици ли сме на вселената? По-скоро мравки, загубени на екватора на ябълката.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Как могат да смятат, че вселената е безкрайна. Се пита бълхата на края на одеялото.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Ще разберем ли тайните на вселената само с петте си чувства, с които природата ни е дарила временно.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Звездното небе е успокояващо. Колко малки ми се струват моите служебни проблеми, разпръснати в безкрая на вселената.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Всички искат руля, никой не иска да гребе.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Не всички скулптори са преминали към епохата на загладения камък.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Велики или дребни, всички живеем от любовта на слънцето.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Велики или дребни, всички живеем от любовта на слънцето.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Велики и малки, всички живеем от милостта на слънцето.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Почетна книга, в която трябва да се подпишем всички.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Бъди достоен. В теб са се събрали и живеят всички твои предци.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Настъпих само един крак и всички необути започнаха да викат.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Музикален народ. Всички свирят на някакъв инструмент. Най-бедните се задоволяват със свиркане.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Изгревът на слънцето радва всички живи същества. В тяхната радост, петлите са най-шумни.
aphorism by Valeriu Butulescu, translated by Spasimir Domaradzki
Submitted by Simona Enache
| Vote! | Copy!
Всички са равни, но някои са по-равни от другите.
Джордж Оруел in Фермата на животните (1945)
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!
Отплаване към Византион
Не е за старци тук. В прегръдка слети
са младите. В горите птича гмеж
се ражда и умира с песни. Свети
в морето люспест, гъст водовъртеж.
Звяр, птица, риба - всички славят лете
живот и смърт, заченат плод и леш,
и твар до твар сред тоя транс се смее
на интелекта, който не старее.
Окаян дом е старческото тяло.
Палто на прът - освен ако душата
с ръце не плесне още отначало
и не възпее вехтата си вата.
А за певците важна е изцяло
на школите им старата позлата.
Затуй морята с кораб прекосих
и своя свят Византион открих.
О, мъдреци сред огъня на Бога,
стоящи върху златостенна жар,
в спирала строга взвийте се в чертога
и си стъкмете с песни в мен олтар.
Сърцето ми стопете! В изнемога
и вързано за простосмъртна твар,
не се познава то! И нека в края
сред ръкотворна вечност засияя.
Напусна ли природата, в кожуха
на стара същност няма да се грея,
освен ако чрез гръцки майстор в куха
златокована форма оцелея -
на сънен император за разтуха.
Или от златна клонка ще възпея
за пред велможата, призван да съди,
каквото е било, е, и ще бъде.
poem by Уилям Бътлър Йейтс, translated by Владимир Трендафилов
Submitted by Dan Costinaş
| Vote! | Copy!